Заблуда

Заблуда

Дълъг беше пътя и скъпо аз платих

за сърцето ми младежко,

изстрадало до безкрай,

противоотрова на разочарованието открих.

Скита то в гора от лъжи,

измамни поколения красиви сенки

явяват се, смътно напомнят на души,

но заблуда е била мъглата,

пожар има във гората.

Та щом във въздуха се ниже дим,

задушава, обърква, изтощава

сърцето, жадно за кислород

една поне истина в тоз безпощаден живот,

тръгва по път непредвидим.

Спира вече да се чуди и да скита,

спира да се лута в кръвожадния строй,

и щом напред нагоре и назад

няма изход и покой,

надолу към земята поглежда нашия герой

Реве душата от умора,

и време е да се спаси,

в кората земна прави рова,

и корени пуска да похранят ствола.

тук вече няма какво да ме рани.

Дълъг беше пътя и скъпо аз платих

за сърцето ми младежко,

изстрадало до безкрай,

противоотрова на разочарованието открих.