Заблуда
Заблуда
Дълъг беше пътя и скъпо аз платих
за сърцето ми младежко,
изстрадало до безкрай,
противоотрова на разочарованието открих.
Скита то в гора от лъжи,
измамни поколения красиви сенки
явяват се, смътно напомнят на души,
но заблуда е била мъглата,
пожар има във гората.
Та щом във въздуха се ниже дим,
задушава, обърква, изтощава
сърцето, жадно за кислород
една поне истина в тоз безпощаден живот,
тръгва по път непредвидим.
Спира вече да се чуди и да скита,
спира да се лута в кръвожадния строй,
и щом напред нагоре и назад
няма изход и покой,
надолу към земята поглежда нашия герой
Реве душата от умора,
и време е да се спаси,
в кората земна прави рова,
и корени пуска да похранят ствола.
тук вече няма какво да ме рани.
Дълъг беше пътя и скъпо аз платих
за сърцето ми младежко,
изстрадало до безкрай,
противоотрова на разочарованието открих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристин Съйнова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
