И като дишам ми е тежко вече...
От щастие е! Мога да се закълна!
От тази моя безгранична вечност,
която само ти в себе си прибра.

Тежи ми погледът ти, всяка дума.
Нежните усмивки, близостта.
Тежи в сърцето ми забит куршума,
че ти си цял, а ме опозна.

Тежи вината ми, че те измъчих,
че се затворих, че се инатях.
Тежи ми всяка дума груба,
с която те пропих и оковах.

Тежи мълчанието ми, с което те наказах.
И нощите, в които гърбом съм заспивала.
Тежи ми щастието, че не ме намрази...
... а ме обичаш, колкото ме имаш!