31.01.2010 г., 11:14

Забол си ми се в сърцето...

1.2K 0 0

И като дишам ми е тежко вече...
От щастие е! Мога да се закълна!
От тази моя безгранична вечност,
която само ти в себе си прибра.

Тежи ми погледът ти, всяка дума.
Нежните усмивки, близостта.
Тежи в сърцето ми забит куршума,
че ти си цял, а ме опозна.

Тежи вината ми, че те измъчих,
че се затворих, че се инатях.
Тежи ми всяка дума груба,
с която те пропих и оковах.

Тежи мълчанието ми, с което те наказах.
И нощите, в които гърбом съм заспивала.
Тежи ми щастието, че не ме намрази...
... а ме обичаш, колкото ме имаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...