31.01.2010 г., 11:14

Забол си ми се в сърцето...

1.2K 0 0

И като дишам ми е тежко вече...
От щастие е! Мога да се закълна!
От тази моя безгранична вечност,
която само ти в себе си прибра.

Тежи ми погледът ти, всяка дума.
Нежните усмивки, близостта.
Тежи в сърцето ми забит куршума,
че ти си цял, а ме опозна.

Тежи вината ми, че те измъчих,
че се затворих, че се инатях.
Тежи ми всяка дума груба,
с която те пропих и оковах.

Тежи мълчанието ми, с което те наказах.
И нощите, в които гърбом съм заспивала.
Тежи ми щастието, че не ме намрази...
... а ме обичаш, колкото ме имаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...