31.01.2010 г., 11:14

Забол си ми се в сърцето...

1.2K 0 0

И като дишам ми е тежко вече...
От щастие е! Мога да се закълна!
От тази моя безгранична вечност,
която само ти в себе си прибра.

Тежи ми погледът ти, всяка дума.
Нежните усмивки, близостта.
Тежи в сърцето ми забит куршума,
че ти си цял, а ме опозна.

Тежи вината ми, че те измъчих,
че се затворих, че се инатях.
Тежи ми всяка дума груба,
с която те пропих и оковах.

Тежи мълчанието ми, с което те наказах.
И нощите, в които гърбом съм заспивала.
Тежи ми щастието, че не ме намрази...
... а ме обичаш, колкото ме имаш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...