11 нояб. 2008 г., 20:21

Забрана 

  Поэзия » Любовная
837 0 4

Откъсвам те - и толкоз!

Откъсвам те от своето сърце...

Откъсвам с теб и мене,

без никой друг да разбере...

Забравям те.

Забравям те като поема,

като стих неизречен и неизживян.

Забравям те.

Забравям те, дори когато

теб си спомням със усмивка

като снимка в шкафа остарял...

Оставям те.

Оставям те на други -

по-красиви и добри...

Оставям те на всеки, готов да купи

твоите очи.

Запазвам си.

Запазвам си едно обаче -

спомена за твоята душа;

душа, примамливо чаровна,

носеща след тебе само празнота.

 

© Милена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Защо винаги пишеш толкова близо до мен ..., сякаш го прочете в мен и го написа, знам, че това е твое си, изживяно ... но винаги, когато те чета, знам, че ти просто намери красивата обвивка на моите мисли и го написа така добре
  • Не ... май ще си остане някъде дълбоко в мен
  • Откъсна ли го наистина? Ако е така научи ме, защото аз се опитвах и никога не успях
  • Като хербарий, с годините дори забравяш в коя гънка си скрила спомена за поредното чувство...
    Харесах! Поздрав!
Предложения
: ??:??