Защо да има стих за Пролетта,
когато тя е тъй вълшебна;
когато тя е скрита в любовта...
и в твоите очи е настанена?...
Защо да има стих за Пролетта, ...
Аз не искам на друг да приличам.
Да се захласвам по чужди творби,
по думите хорски да се увличам,
без душите им да докосна дори.
Мъртви сърца да обичам, ...
Унасям се в думи тъй красиви,
опитвайки да нарисувам любовта.
Търся приказки - вълшебни, дивни,
да опишат полета в мен сега.
Притаявам дъх и се потапям ...
Цветно, много цветно вътре е в мен
и внася радост в моя ден.
Палитрата е пълна с характери безчет,
но всички те създават днешния портрет.
Красиви, закачливи, весели дори - ...
Измамата под наем е взела твоето лице;
лъжовно си купува от всеки тя сърце.
С очите ти красиви примамва ме сега,
омайвате ме двама - с красиви думи, без дела.
Маска от вежливост слагаш си в нощта - ...
Денят си тръгва. Тръгваш си и ти...
А отвътре всичко ме боли.
Нощта усеща - за тебе тя тъжи...
Звездите целите потъват, обгърнати в мъгла,
а болката завива моята душа. ...
Любовта усмихва ти се закачливо,
потъваш целият в нейните очи...
Приканва те с поглед, тъй свенливо,
да отключиш си сърцето ти.
Опиянен от нейното вълшебство, ...
Любов... приятелство... подкрепа...
Омраза... враг... и пак си сам....
Живот... въпрос за битието... и оставаш ням....
Оставаш ти без думи, беден си на тях сега;
в хаоса от чувства се е скрила твоята душа. ...
