11.11.2008 г., 20:21

Забрана

1K 0 4

Откъсвам те - и толкоз!

Откъсвам те от своето сърце...

Откъсвам с теб и мене,

без никой друг да разбере...

Забравям те.

Забравям те като поема,

като стих неизречен и неизживян.

Забравям те.

Забравям те, дори когато

теб си спомням със усмивка

като снимка в шкафа остарял...

Оставям те.

Оставям те на други -

по-красиви и добри...

Оставям те на всеки, готов да купи

твоите очи.

Запазвам си.

Запазвам си едно обаче -

спомена за твоята душа;

душа, примамливо чаровна,

носеща след тебе само празнота.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защо винаги пишеш толкова близо до мен ..., сякаш го прочете в мен и го написа, знам, че това е твое си, изживяно ... но винаги, когато те чета, знам, че ти просто намери красивата обвивка на моите мисли и го написа така добре
  • Не ... май ще си остане някъде дълбоко в мен
  • Откъсна ли го наистина? Ако е така научи ме, защото аз се опитвах и никога не успях
  • Като хербарий, с годините дори забравяш в коя гънка си скрила спомена за поредното чувство...
    Харесах! Поздрав!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...