Откъсвам те - и толкоз!
Откъсвам те от своето сърце...
Откъсвам с теб и мене,
без никой друг да разбере...
Забравям те.
Забравям те като поема,
като стих неизречен и неизживян.
Забравям те.
Забравям те, дори когато
теб си спомням със усмивка
като снимка в шкафа остарял...
Оставям те.
Оставям те на други -
по-красиви и добри...
Оставям те на всеки, готов да купи
твоите очи.
Запазвам си.
Запазвам си едно обаче -
спомена за твоята душа;
душа, примамливо чаровна,
носеща след тебе само празнота.
© Милена Всички права запазени