3 июн. 2022 г., 00:52  

Занапред забранена

540 3 7

Тази любов е от утре натам забранена.

Времето кротко изтече и пясъкът скри

всички следи споделени. Солена вселена

грабна веслата и лодката вдън потопи.

 

Птицата майка въздъхна из гръд устрелена.

Младото пиле с криле язвата ѝ покри.

Мъка задави душата му, смъртно ранена.

Нямаше никого, болката да притъпи.

 

Беше любов безрезервна, от бог подарена.

Зрееше в жега и пек , и напук на лъжи.

Бяла одежда, закрила в жестока арена.

Гълъбов повей под ястребов взор, що тежи. 

 

Тази любов занапред ще е несподелена.

Лесно забравят се, знай, невидени очи.

Гасне главня, изоставена неразжарена.

Стине самотна кръвта и да дишаш боли.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е солта в раната, Жабок, да изгубиш единственото, което те държи над водата.
  • Стихът ти е много хубав, особено фразата
    "Лесно забравят се, знай, невидени очи."
  • Благодаря ти от сърце, Мария. 💕Разстоянията повличат и давят любовта.
  • Всички сме писали за забранената любов. 🌈 Тя има друг цвят в душите ни и дори бодлите ѝ ни правят щастливи. Направи ми впечатление това място с вътрешните си рими и струпването на едни и същи съгласни, което със сигурност не е било твоя цел, но се е получило прекрасно, Светличка!

    "Времето кротко изтече и пясъкът скри
    всички следи споделени. Солена вселена..."

    Браво, миличка! 😘
  • Благодаря, Тъжен лирик, пишеш много красиво.🌈

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...