3 jun 2022, 0:52  

Занапред забранена

543 3 7

Тази любов е от утре натам забранена.

Времето кротко изтече и пясъкът скри

всички следи споделени. Солена вселена

грабна веслата и лодката вдън потопи.

 

Птицата майка въздъхна из гръд устрелена.

Младото пиле с криле язвата ѝ покри.

Мъка задави душата му, смъртно ранена.

Нямаше никого, болката да притъпи.

 

Беше любов безрезервна, от бог подарена.

Зрееше в жега и пек , и напук на лъжи.

Бяла одежда, закрила в жестока арена.

Гълъбов повей под ястребов взор, що тежи. 

 

Тази любов занапред ще е несподелена.

Лесно забравят се, знай, невидени очи.

Гасне главня, изоставена неразжарена.

Стине самотна кръвта и да дишаш боли.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е солта в раната, Жабок, да изгубиш единственото, което те държи над водата.
  • Стихът ти е много хубав, особено фразата
    "Лесно забравят се, знай, невидени очи."
  • Благодаря ти от сърце, Мария. 💕Разстоянията повличат и давят любовта.
  • Всички сме писали за забранената любов. 🌈 Тя има друг цвят в душите ни и дори бодлите ѝ ни правят щастливи. Направи ми впечатление това място с вътрешните си рими и струпването на едни и същи съгласни, което със сигурност не е било твоя цел, но се е получило прекрасно, Светличка!

    "Времето кротко изтече и пясъкът скри
    всички следи споделени. Солена вселена..."

    Браво, миличка! 😘
  • Благодаря, Тъжен лирик, пишеш много красиво.🌈

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...