3.06.2022 г., 0:52  

Занапред забранена

539 3 7

Тази любов е от утре натам забранена.

Времето кротко изтече и пясъкът скри

всички следи споделени. Солена вселена

грабна веслата и лодката вдън потопи.

 

Птицата майка въздъхна из гръд устрелена.

Младото пиле с криле язвата ѝ покри.

Мъка задави душата му, смъртно ранена.

Нямаше никого, болката да притъпи.

 

Беше любов безрезервна, от бог подарена.

Зрееше в жега и пек , и напук на лъжи.

Бяла одежда, закрила в жестока арена.

Гълъбов повей под ястребов взор, що тежи. 

 

Тази любов занапред ще е несподелена.

Лесно забравят се, знай, невидени очи.

Гасне главня, изоставена неразжарена.

Стине самотна кръвта и да дишаш боли.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е солта в раната, Жабок, да изгубиш единственото, което те държи над водата.
  • Стихът ти е много хубав, особено фразата
    "Лесно забравят се, знай, невидени очи."
  • Благодаря ти от сърце, Мария. 💕Разстоянията повличат и давят любовта.
  • Всички сме писали за забранената любов. 🌈 Тя има друг цвят в душите ни и дори бодлите ѝ ни правят щастливи. Направи ми впечатление това място с вътрешните си рими и струпването на едни и същи съгласни, което със сигурност не е било твоя цел, но се е получило прекрасно, Светличка!

    "Времето кротко изтече и пясъкът скри
    всички следи споделени. Солена вселена..."

    Браво, миличка! 😘
  • Благодаря, Тъжен лирик, пишеш много красиво.🌈

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...