Занапред забранена
Тази любов е от утре натам забранена.
Времето кротко изтече и пясъкът скри
всички следи споделени. Солена вселена
грабна веслата и лодката вдън потопи.
Птицата майка въздъхна из гръд устрелена.
Младото пиле с криле язвата ѝ покри.
Мъка задави душата му, смъртно ранена.
Нямаше никого, болката да притъпи.
Беше любов безрезервна, от бог подарена.
Зрееше в жега и пек , и напук на лъжи.
Бяла одежда, закрила в жестока арена.
Гълъбов повей под ястребов взор, що тежи.
Тази любов занапред ще е несподелена.
Лесно забравят се, знай, невидени очи.
Гасне главня, изоставена неразжарена.
Стине самотна кръвта и да дишаш боли.
© Светличка All rights reserved.
