7 апр. 2008 г., 10:14

Забранена любов

859 0 5

В живота ми ти някак влезе,
има те, но и те няма.
По пътища вървим различни
и на червено свети светофарът.

Когато светне на зелено,
път на любовта се дава.
Пътища отново се пресичат
и малко щастие в нас остава.

Понякога в съня ми влизаш,
там не светят светофари.
Там хора сме свободни
и няма ги житейските забрани.

И в сърцата свети светофарът,
и свети, свети на червено.
Чувствата дълбоко се подтискат,
докато отново светне на зелено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...