16 янв. 2007 г., 22:13

забранена любов

1.3K 0 3

Страстно целувам твоите устни,
ухаещи на младост.
Прегръщам апетитното ти тяло
покрито с мускулеста плът.
Изпивам сладката ти пот
стичаща се от мишниците силни.

Събличам те с поглед,
докосвам те с жар,
прокарвам пръсти в твоята коса
докосвам лицето ти с език.
Целувам,галя и любя
сякаш ми е за първи път.

Уви,забранена е тази мечта,
страст греховна и чужда...
Остава само да си мечтая
как те целувам и галя,
тъй силно,до болка и сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • По повод за забележката с правописните грешки се извинявам много,те не са мои.Аз само диктувах.
    Отскоро започнах да пиша сама.
  • освен, че съм съгласна с Романтик, че не е стих, има много правописни грешки, а пък това: "Испивам сладката ти пот
    стичаща се от мишниците силни" ... направо ми залютя кафето
  • Много хубаво си го написала, но го разработи като есе!!!
    Това е мое виждане. Поздрави!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...