16.01.2007 г., 22:13

забранена любов

1.3K 0 3

Страстно целувам твоите устни,
ухаещи на младост.
Прегръщам апетитното ти тяло
покрито с мускулеста плът.
Изпивам сладката ти пот
стичаща се от мишниците силни.

Събличам те с поглед,
докосвам те с жар,
прокарвам пръсти в твоята коса
докосвам лицето ти с език.
Целувам,галя и любя
сякаш ми е за първи път.

Уви,забранена е тази мечта,
страст греховна и чужда...
Остава само да си мечтая
как те целувам и галя,
тъй силно,до болка и сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • По повод за забележката с правописните грешки се извинявам много,те не са мои.Аз само диктувах.
    Отскоро започнах да пиша сама.
  • освен, че съм съгласна с Романтик, че не е стих, има много правописни грешки, а пък това: "Испивам сладката ти пот
    стичаща се от мишниците силни" ... направо ми залютя кафето
  • Много хубаво си го написала, но го разработи като есе!!!
    Това е мое виждане. Поздрави!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...