Забранено
Забранено е да те желая.
Избягах ли от теб или се връщам?
Пак с ръце в пръстта дълбая,
за да спра наум да те прегръщам.
Забранено е да те обичам,
но рисувам пак във въздуха сърце.
Във каква посока още тичам?
Пред очите ми е само твоето лице.
Забранено е да те целувам,
но устните за теб са жадни
и в прегръдките ми те сънувам,
събуждам се, а ръцете ми са празни.
Забранено е за теб да мисля,
спомените в някой кът ще скрия
и следващата стъпка ще обмисля,
но след като от мислите ми те изтрия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
Хубав стих! 
