Забранено
Забранено е да те желая.
Избягах ли от теб или се връщам?
Пак с ръце в пръстта дълбая,
за да спра наум да те прегръщам.
Забранено е да те обичам,
но рисувам пак във въздуха сърце.
Във каква посока още тичам?
Пред очите ми е само твоето лице.
Забранено е да те целувам,
но устните за теб са жадни
и в прегръдките ми те сънувам,
събуждам се, а ръцете ми са празни.
Забранено е за теб да мисля,
спомените в някой кът ще скрия
и следващата стъпка ще обмисля,
но след като от мислите ми те изтрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Хубав стих! 
