19 февр. 2008 г., 14:29

Забрава

584 0 5

Изпях се - сякаш тъжна песен,

написана без ноти, без рефрен,

от някой странник, може би обречен,

чрез сълзи да изписва своя ден.

Продумах се, и бях излишна дума,

забравена от хорските усти -

напишеш ли я - триеш я със гума,

безсмислено защото ти звучи.

А после нарисувах се със четки,

попаднали в треперещи ръце

и черни, непокорни цветовете,

размазваха се в моето лице.

Извиках се след туй и се събудих,

дочула писък, сякаш отдалеч,

а вътре в мен заспаха всички други

илюзии, родени в тази нощ.

И бях отново себе си, такава,

изплакала се във една сълза,

и гмурнах се във времето, в забрава,

оставих се безкрила да летя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...