Забрава
Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума,
забравена от хорските усти -
напишеш ли я - триеш я със гума,
безсмислено защото ти звучи.
А после нарисувах се със четки,
попаднали в треперещи ръце
и черни, непокорни цветовете,
размазваха се в моето лице.
Извиках се след туй и се събудих,
дочула писък, сякаш отдалеч,
а вътре в мен заспаха всички други
илюзии, родени в тази нощ.
И бях отново себе си, такава,
изплакала се във една сълза,
и гмурнах се във времето, в забрава,
оставих се безкрила да летя.
© Эоя Михова All rights reserved.
