14 янв. 2007 г., 22:17

забрава

Поэзия

777 0 6

Небето синьо ме понася и летя,
изгубвам се във вечност и мечти,
политам над морета и цветя,
и радвам се на слънчеви лъчи...

...И тебе, миличка, забравям аз,
за топлия ти глас забравям,
забравям всичко между нас
и болката раздираща забравям.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ekaterina (Екатерина Александрова)

Много ми харесва!

2007-02-08T11:11:55+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Щом се налага и дошло е време забрави.
В синьото от мечтите окрилен ти полети.

Поздрав и усмивка за стиха.

2007-01-15T13:03:30+02:00
Романтик (Христо Костов)

Чудесен стих!!! Поздрави!!!

2007-01-15T02:21:37+02:00
LONTANA (Даша)

Тук звучиш по-бодро!

2007-01-14T22:50:30+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Болката отминава, но нещо друго остава!

Хубаво е!!!
Поздрави

2007-01-14T22:44:01+02:00