27 мар. 2025 г., 06:25

Забравата 1984

294 0 0

Във мене е пустош. Във мене е мрак....

След толкова смърт и омраза

забравил съм всички - приятел и враг.

Дори не усещам скръбта си.

 

Събуден съм сякаш от някакъв сън.

Каква е таз болка в душата?

Не помня дори кого срещнах отвън -

навред виждам все непознати.

 

Да, бил съм се - ето, по мене личат

безброй много белези стари.

Обаче не помня, къде ли лежат

убитите мои другари.

 

Горял съм отвътре - къде и кога?

А как оцелял съм? Не зная.

Не помня дори и защо съм сега

със вас - в тази слънчева стая.

 

Какъв ли съм бил във последния ден?

Докрая ли бях непречупен?

Продайте ми всичко за мене - на мен.

Продайте го - всичко ще купя.

 

Каквото било е - отдавна е мрак,

попил във жестоката бездна.

Но аз ще си спомня, кой бил ми е враг -

и мракът във мен ще изчезне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...