Забравата 1984

Във мене е пустош. Във мене е мрак....

След толкова смърт и омраза

забравил съм всички - приятел и враг.

Дори не усещам скръбта си.

Събуден съм сякаш от някакъв сън.

Каква е таз болка в душата?

Не помня дори кого срещнах отвън -

навред виждам все непознати.

Да, бил съм се - ето, по мене личат

безброй много белези стари.

Обаче не помня, къде ли лежат

убитите мои другари.

Горял съм отвътре - къде и кога?

А как оцелял съм? Не зная.

Не помня дори и защо съм сега

със вас - в тази слънчева стая.

Какъв ли съм бил във последния ден?

Докрая ли бях непречупен?

Продайте ми всичко за мене - на мен.

Продайте го - всичко ще купя.

Каквото било е - отдавна е мрак,

попил във жестоката бездна.

Но аз ще си спомня, кой бил ми е враг -

и мракът във мен ще изчезне.