Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
4 нояб. 2010 г., 13:56

Забравата е нейде помежду ни 

  Поэзия » Белые стихи
686 0 5

Оглавник ли през тебе да наметна.
Със чул прокъсан ли да те покрия.
Да те изтрия мога ли и да забравя,
че всъщност си на моята шия...
И как през ситото дъжда да го пресея,
за да не изтича все през моите очи,
когато със сърцето си копнея
да срещна погледа на твоите лъчи.
По голи хълмове изпридам стъпки
със бурята, отекнала във взривове,
светкавиците дращят моите думи
и се занизват в голи стълбове.
Забравата е нейде помежду ни,
но аз до нея не достигам все,
и вятърна се будя в нощите,
в които с обич всичкото ми взе.
Луната пак да ми говори иска,
но оглушах от обещанията за любов.
А самотата сляпо ме притиска,
и си остана  бездомен моят зов.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Луната пак да ми говори иска,
    но оглушах от обещанията за любов.
    А самотата сляпо ме притиска
    и си остана все така бездомен моят зов."
  • Поздрав, Джейни!
  • "По голи хълмове изпридам стъпки
    със бурята, отекнала във взривове,
    светкавиците дращят моите думи
    и се занизват в голи стълбове."

    Страхотна образност и послания носят твоите стихове, Джейн! Поздрави!
  • и на мен
  • Хареса ми !
Предложения
: ??:??