29 нояб. 2018 г., 00:58

Забравен кораб

699 3 7

Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,

оплетен е в мрежа от зелени  водорасли.

От дълбините морски - зов сподавен

изважда скритите съкровища, коралово обрасли.

 

Кой знае истината за викът му мощен?

Как  непокорни  гневни ветрове

той дръзко е надмогвал безпощаден,

без мисъл за почивка и прегазил страхове.

 

Пред гледката, в която мечтите са пресипнали

и  вечно гладни погледи - изригващи със тласък,

чудните места разкривал е пред хора ненаситни,

но запомнил ли е някой красотата и неговия блясък?

 

Изхвърлена черупка от рапан едва доловимо шепне,

а по течението, корабчета радостно палуват.

И корабът забравен в далечината ще проблесне,

настъпва ден и Истината над водите ще изплува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И тук завладяваш, Мария! Пишеш образно, така, че читчтелите неволно се превръщат в странични наблюдатели! Поздравявам те за умението!
  • Благодаря мила, Еси! Пожелавам ти хубави и благословени почивни дни!
  • Красиво! Браво!
  • Катя,трогната съм! Благодаря ти най -сърдечно! Желая ти Божият мир и любов да те обгърнат! Прегръщам те!
  • Красива творба!Поздравления, Мария!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...