29.11.2018 г., 0:58

Забравен кораб

694 3 7

Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,

оплетен е в мрежа от зелени  водорасли.

От дълбините морски - зов сподавен

изважда скритите съкровища, коралово обрасли.

 

Кой знае истината за викът му мощен?

Как  непокорни  гневни ветрове

той дръзко е надмогвал безпощаден,

без мисъл за почивка и прегазил страхове.

 

Пред гледката, в която мечтите са пресипнали

и  вечно гладни погледи - изригващи със тласък,

чудните места разкривал е пред хора ненаситни,

но запомнил ли е някой красотата и неговия блясък?

 

Изхвърлена черупка от рапан едва доловимо шепне,

а по течението, корабчета радостно палуват.

И корабът забравен в далечината ще проблесне,

настъпва ден и Истината над водите ще изплува.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И тук завладяваш, Мария! Пишеш образно, така, че читчтелите неволно се превръщат в странични наблюдатели! Поздравявам те за умението!
  • Благодаря мила, Еси! Пожелавам ти хубави и благословени почивни дни!
  • Красиво! Браво!
  • Катя,трогната съм! Благодаря ти най -сърдечно! Желая ти Божият мир и любов да те обгърнат! Прегръщам те!
  • Красива творба!Поздравления, Мария!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...