Потънал кораб, в пясъчното дъно от забрава,
оплетен е в мрежа от зелени водорасли.
От дълбините морски - зов сподавен
изважда скритите съкровища, коралово обрасли.
Кой знае истината за викът му мощен?
Как непокорни гневни ветрове
той дръзко е надмогвал безпощаден,
без мисъл за почивка и прегазил страхове.
Пред гледката, в която мечтите са пресипнали
и вечно гладни погледи - изригващи със тласък,
чудните места разкривал е пред хора ненаситни,
но запомнил ли е някой красотата и неговия блясък?
Изхвърлена черупка от рапан едва доловимо шепне,
а по течението, корабчета радостно палуват.
И корабът забравен в далечината ще проблесне,
настъпва ден и Истината над водите ще изплува.
© Мария Всички права запазени