29 июл. 2007 г., 19:47

ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ

1.1K 0 1
Сърцето, жадно за любов, душата само теб жадува,
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.

На път  за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно,
въпроси неудобни ме дразнят, но кътам  тайните ни безпощадно.
Душата огън я гори, защо студено е в кревата,
вече друга имаш ти, така ли плащам си цената?

Дали добра е като мен, още питам как целува?
Боли от ревност всеки ден, и нощем само теб сънувам.
Дъжда в прозореца вали, очите - тъжни от раздяла,
ах, как безумно е, уви, аз искам да съм твоя цяла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоянка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...