Jul 29, 2007, 7:47 PM

ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ

  Poetry
1.1K 0 1
Сърцето, жадно за любов, душата само теб жадува,
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.

На път  за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно,
въпроси неудобни ме дразнят, но кътам  тайните ни безпощадно.
Душата огън я гори, защо студено е в кревата,
вече друга имаш ти, така ли плащам си цената?

Дали добра е като мен, още питам как целува?
Боли от ревност всеки ден, и нощем само теб сънувам.
Дъжда в прозореца вали, очите - тъжни от раздяла,
ах, как безумно е, уви, аз искам да съм твоя цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоянка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...