Jul 29, 2007, 7:47 PM

ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ 

  Poetry
933 0 1
Сърцето, жадно за любов, душата само теб жадува,
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.
На път за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно,
въпроси неудобни ме дразнят, но кътам тайните ни безпощадно.
Душата огън я гори, защо студено е в кревата,
вече друга имаш ти, така ли плащам си цената?
Дали добра е като мен, още питам как целува?
Боли от ревност всеки ден, и нощем само теб сънувам.
Дъжда в прозореца вали, очите - тъжни от раздяла,
ах, как безумно е, уви, аз искам да съм твоя цяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоянка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??