ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.
На път за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно,
въпроси неудобни ме дразнят, но кътам тайните ни безпощадно.
Душата огън я гори, защо студено е в кревата,
вече друга имаш ти, така ли плащам си цената?
Дали добра е като мен, още питам как целува?
Боли от ревност всеки ден, и нощем само теб сънувам.
Дъжда в прозореца вали, очите - тъжни от раздяла,
ах, как безумно е, уви, аз искам да съм твоя цяла.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados