29 jul 2007, 19:47

ЗАБРАВЕНА ЛЮБОВ

  Poesía
1.1K 0 1
Сърцето, жадно за любов, душата само теб жадува,
очаквам нежният ти зов, от нищичко не се страхувам.
Дали е забранена таз любов, когато с тиха стъпки в тамнината,
препускаме с порив нов, и страстно искат се телата.

На път  за вкъщи ме парят целувките и страстите, омайно,
въпроси неудобни ме дразнят, но кътам  тайните ни безпощадно.
Душата огън я гори, защо студено е в кревата,
вече друга имаш ти, така ли плащам си цената?

Дали добра е като мен, още питам как целува?
Боли от ревност всеки ден, и нощем само теб сънувам.
Дъжда в прозореца вали, очите - тъжни от раздяла,
ах, как безумно е, уви, аз искам да съм твоя цяла.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоянка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...