Забравени

23 июл. 2017 г., 22:48

Поэзия

385 1 9

Вечно са там –
на пътната пейка.
Четат поредната жалейка.
Ще си отидат, като суха вейка
в някой ден лъчист.
Ще им хвърлят шепа пръст
и забият черен кръст –
хора непознати.
Своите – ще открият само кости!
Бог не ще прóсти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Забравени

Искате да прочетете повече?

Предложения