3 мая 2019 г., 16:47

Забравения дом на мечтите ни

316 0 0

ЗАБРАВЕНИЯ ДОМ НА МЕЧТИТЕ НИ

 

Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.

 

Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен,
рисува картини отблясъка на светлината,
в паяжините танцуват спомен със спомен
и уморено потъват на ъглите в тишината.

 

Зад балдахин дантелен, нежно цветно ухание...
Там, от любов забравили себе си Ти и Аз...
последно вълшебство, страстно дихание...
запомнен завинаги в целувки огнен екстаз...

 

И онзи разкъсващ крясък на умираща птица, 
на леглото в пепел свила прекършени криле,
любовта ни - на душите върховната жрица
все още сили има да се отбранява и кълве...

 

02 05 2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...