3 may 2019, 16:47

Забравения дом на мечтите ни 

  Poesía
222 0 0
Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.
Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен,
рисува картини отблясъка на светлината,
в паяжините танцуват спомен със спомен
и уморено потъват на ъглите в тишината.
Зад балдахин дантелен, нежно цветно ухание...
Там, от любов забравили себе си Ти и Аз...
последно вълшебство, страстно дихание...
запомнен завинаги в целувки огнен екстаз... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??