May 3, 2019, 4:47 PM

Забравения дом на мечтите ни

  Poetry
317 0 0

ЗАБРАВЕНИЯ ДОМ НА МЕЧТИТЕ НИ

 

Влизам в забравения дом на мечтите ни.
Вратите се открехват, от теб отключени.
Нахлуват есенни листа със сълзите ми,
от години стояли по пода похлупени.

 

Прозорецът скърца жално, от вятъра гонен,
рисува картини отблясъка на светлината,
в паяжините танцуват спомен със спомен
и уморено потъват на ъглите в тишината.

 

Зад балдахин дантелен, нежно цветно ухание...
Там, от любов забравили себе си Ти и Аз...
последно вълшебство, страстно дихание...
запомнен завинаги в целувки огнен екстаз...

 

И онзи разкъсващ крясък на умираща птица, 
на леглото в пепел свила прекършени криле,
любовта ни - на душите върховната жрица
все още сили има да се отбранява и кълве...

 

02 05 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...