Забравено
Забравено
Като звучене на стара любов
Се хвърлят новите цветове
И стаята ми се изпълва със спомени
Малко ключе
И в тетрадката ми издраскана
Е ръждива ключалка
Колко много пораснах
За два дни тук
В тези страници
Бели и изоставени
Като дете
Оставено
Да плаче на тъмно
Да плаче на тъмно
* * *
И малко по малко
Се отпускаме в самотите си
Аз в моята
А ти в нечия чужда
Усмихваме се
И празното на нас се усмихва
И е тихо
Когато се каним да викаме
* * *
Сирените са цветни петна
На носилки
Имат вкус на желязо
И мирис на насилие
По тротоарите се изхлузват наивниците
Да търсят любов
А ние ги гледаме през прозореца
И им се смеем
Нещастниците...
Всеки в неговото си гнездо
С татуирани вериги по глезените им
И им тежи
Толкова им тежи
* * *
На мен ми е все едно
Захапвам опашката си
И като побесял започвам да бягам
Без теб
Без теб
Ближа раните си
И нови рани дълбая
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
