Забравено

Като звучене на стара любов

Се хвърлят новите цветове

И стаята ми се изпълва със спомени

Малко ключе

И в тетрадката ми издраскана

Е ръждива ключалка

Колко много пораснах

За два дни тук

В тези страници

Бели и изоставени

Като дете

Оставено 

Да плаче на тъмно

Да плаче на тъмно

* * * 

И малко по малко

Се отпускаме в самотите си

Аз в моята

А ти в нечия чужда

Усмихваме се

И празното на нас се усмихва

И е тихо

Когато се каним да викаме

* * *

Сирените са цветни петна

На носилки

Имат вкус на желязо

И мирис на насилие

По тротоарите се изхлузват наивниците

Да търсят любов

А ние ги гледаме през прозореца

И им се смеем

Нещастниците...

Всеки в неговото си гнездо

С татуирани вериги по глезените им

И им тежи

Толкова им тежи

* * * 

На мен ми е все едно

Захапвам опашката си

И като побесял започвам да бягам

Без теб

Без теб

Ближа раните си

И нови рани дълбая