10 сент. 2008 г., 13:45

Забравено море

1.1K 0 3

Забравено море

 

Има едно забравено от теб море,

нейде в глъбините мои,

изоставено от кораба ти уморен,

заради измислени бури и порои.

 

Мразя го това море жестоко,

мразя и проклетата му тишина.

Не харесвам и дъното дълбоко –

убиваше вълна подир вълна.

 

Но желание и страст във мен ще тъгуват,

ще се разбушува и отдавнашно море,

ако не намеря свят, във който съществуваш,

ако любовта ми внезапно умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Християн Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Явно наистина е доста дълбоко това твое море... Може би именно от това корабът се страхува. Но не го мрази - вярвам, че морето си заслужава плаването и някой ден някой кораб може би ще го посети. Стихът ти е страхотен, Християн! В него открих голяма част от себе си. Продължавай все в този дух! Поздрави!
  • Чудесен, вълнуващ стих ! Поздрави от мен !
  • Красив стих - бушуващ!!!Поздрави!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...