Забравеното време

in4enceto_91 (Ина)
91 72

9 нояб. 2012 г., 22:54

Поэзия » Другая

618 0 2

Крехко е забравеното време

и само чака някой да го бутне.

Счупи ли се, ще ми бъде бреме.

От опит зная, че се носи трудно.

Вятърът разхвърли всички болки.

С години във душата си ги криех...

и малко ги обичах... много малко.

Нещо хубаво понякога откривах.

Навън е тихо. Като в мен самата.

Пагубно спокойно е... до лудост.

В очите ми живее непозната.

Губейки се в нищото, я пуснах.

Крехко е забравеното време.

Свито на кълбо е във ръцете.

Леко спи и чува, щом изстене

вътре в мен разкъсано сърцето.