Забравеното време
Крехко е забравеното време
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки.
С години във душата си ги криех...
и малко ги обичах... много малко.
Нещо хубаво понякога откривах.
Навън е тихо. Като в мен самата.
Пагубно спокойно е... до лудост.
В очите ми живее непозната.
Губейки се в нищото, я пуснах.
Крехко е забравеното време.
Свито на кълбо е във ръцете.
Леко спи и чува, щом изстене
вътре в мен разкъсано сърцето.
© Ина All rights reserved.
