25 февр. 2008 г., 19:00

Забрави

870 1 2

Получи се така както исках,

всичко стана както го обмислях.

Извинение исках да получа

и с теб завинаги да приключа.

 Дали доволна съм ме питаш,

виновна да ме изкараш се опитваш.

Сигурна съм, че за мен мечтаеш

и насън тихо ти ридаеш.

Виждам в очите ти желание,

но виждам там и страдание.

Желаеш да ме имаш,

но без мен бавно ти умираш.

Сега замина ти -

да не виждаш моите очи.

Но в теб болката гори

и те следват моите черти.

Казваш, че ме мразиш,

но не искаш да ме забравиш,

искаш моето тяло,

искаш да започнем отначало.

Просто ти ме забрави

от твоите думи ме боли.

Обиждал си ме, знам това,

но знам - болка изпитваш ти сега.

Всичко свърши, разбери,

да ме върнеш - просто забрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...