Забрави ме...
Забрави!
Забрави,
че някога очите ти,
на мене са се спрели...
Забрави ме!
Забрави,
че някога със тебе,...
под едно небе,
безкрайно, синьо и дълбоко...
тичали сме до без дъх
и лудо сме се смели...
Забрави ме!
Забрави...
поляните със незабравки,
кантарион и маточина...
и дъха от тях омаен...
Вятърът, звездите...
Шепотът им тих, потаен...
Забрави ме!
Забрави...
как косата ми ухае!
Устните ми как докосват!
Как в прегръдката ми се загубваш...
Как в целувката ми се стопяваш...
Топлината, от телата две - как
в едно се слива...
Как бушува бурното море...
Как дъжда, душите ни измива...
Забрави ме!
Забрави!
Забрави,
как с хладна длан....
челото ти докосвам...
Как до мене се събуждаш...
Как съм бяла...тиха...
Как изчезвам...
Как в съня ти... се стопявам...
Болката ти с мене вземам...
Забрави ме!
Забрави!
Само...
нека любовта
в сърцето ти остане!
Да те топли! Да гори!
Забрави ме!
Забрави...
Докато...
отново, пак се срещнем...
Valentina N.V. /Valentina Mitova
01/04/2021
© Valentina Mitova Все права защищены