16.04.2021 г., 0:46 ч.

Забрави 

  Поезия » Любовна, Оди и поеми
485 0 2

Забрави ме...

Забрави!

Забрави,

че някога очите ти,

на мене са се спрели...

Забрави ме!

Забрави,

че някога със тебе,...

под едно небе,

безкрайно, синьо и дълбоко...

тичали сме до без дъх

и лудо сме се смели...

Забрави ме!

Забрави...

поляните със незабравки,

кантарион и маточина...

и дъха от тях омаен...

Вятърът, звездите...

Шепотът им тих, потаен...

Забрави ме!

Забрави...

как косата ми ухае!

Устните ми как докосват!

Как в прегръдката ми се загубваш...

Как в целувката ми се стопяваш...

Топлината, от телата две - как

в едно се слива...

Как бушува бурното море...

Как дъжда, душите ни измива...

Забрави ме!

Забрави!

Забрави,

как с хладна длан....

челото ти докосвам...

Как до мене се събуждаш...

Как съм бяла...тиха...

Как изчезвам...

Как в съня ти... се стопявам...

Болката ти с мене вземам...

Забрави ме!

Забрави!

Само...

нека любовта

в сърцето ти остане!

Да те топли! Да гори!

Забрави ме!

Забрави...

Докато...

отново, пак се срещнем...

 

Valentina N.V. /Valentina Mitova

01/04/2021

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Миночка, Благодаря ти искрено❤
  • Много е силно, усетих сърдечния ти трепет и вълнението, което обхваща цялото ти същество, когато си помислиш за него! Поздравявам те за прекрасното творение!
Предложения
  • Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
  • Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...
  • Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »