Забрави ме...

Забрави!

Забрави,

че някога очите ти,

на мене са се спрели...

Забрави ме!

Забрави,

че някога със тебе,...

под едно небе,

безкрайно, синьо и дълбоко...

тичали сме до без дъх

и лудо сме се смели...

Забрави ме!

Забрави...

поляните със незабравки,

кантарион и маточина...

и дъха от тях омаен...

Вятърът, звездите...

Шепотът им тих, потаен...

Забрави ме!

Забрави...

как косата ми ухае!

Устните ми как докосват!

Как в прегръдката ми се загубваш...

Как в целувката ми се стопяваш...

Топлината, от телата две - как

в едно се слива...

Как бушува бурното море...

Как дъжда, душите ни измива...

Забрави ме!

Забрави!

Забрави,

как с хладна длан....

челото ти докосвам...

Как до мене се събуждаш...

Как съм бяла...тиха...

Как изчезвам...

Как в съня ти... се стопявам...

Болката ти с мене вземам...

Забрави ме!

Забрави!

Само...

нека любовта

в сърцето ти остане!

Да те топли! Да гори!

Забрави ме!

Забрави...

Докато...

отново, пак се срещнем...

Valentina N.V. /Valentina Mitova

01/04/2021