22 февр. 2007 г., 21:35

Забрави!

1.5K 0 8
Улавям усмивката ти в слънчевото утро
и ми липсваш все по-силно и боли...
Спомена за нас ме кара да се будя сутрин,
но знам, че няма да те имам... Забрави!

Недей си спомня всички мои думи!
Недей ме кара пак да вярвам в нас!
С трясък счупих всичко помежду ни.
В грешница лъжовна се превърнах аз...

Губех се в чужда вяра!
Осъмвах в чужди ледени легла!
И своя воля вече нямам,
за да се боря срещу пошлостта...

Фалшиви ценности ти подари ми.
Или в такива ги превърнах аз?
Поглеждам пак в очите ти лъжливи...
Или не бе лъжа измисленото "нас"?

Не знам дори какво желая вече.
Не знам дали те мразя или не.
Понякога в съня си те целувам вечер.
Понякога сърцето злобно те кълне...

Объркана съм! Истина това е!
Не го отричам! Вярно е, уви...
Не знам дали за мене обичта е...
Недей ми отговаря! Забрави!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...