16 окт. 2021 г., 11:44

Забрави този остров

1.2K 4 15

Забравѝ този остров, защото умират

всички птици, които изпратил си там!

Всички нежни тайфуни сърцата си спират

и превръщат го в свой жертвен храм.

 

Не сънувай морета, които поглъщат

твоите кораби, лодки и шхуни....

И писмата в бутилки се връщат

с непрочетени – твоите думи.

 

Оставѝ всички лунни пътеки да гаснат,

непребродени в есенни нощи...

Оставѝ всяка рана от студ да зарасне,

не поглеждай във празната поща!

 

Но помнѝ, че си имаш пристанище!

И след всичките тъжни крушения

малко зрънце живот е останало

и покълва за ново спасение!

                                                  

                                            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

  • Как съм пропуснала такова хубаво стихотворение! Насладих се! Обичам всеотдайността в любовта!
  • Всичко си е на мястото тук и като съдържание и като форма. Препоръчвам на някои съветници, играещи ролята на доброжелатели и оценяващи с не знам си колко звездички да бъдат по-смирени.
  • И ново начало...чувствата имат къса памет за несполуките.
    Прочетох стиха в бутилката и го харесах,много.
  • Благодаря, момичета! И на теб също, Дани!
  • Успех и от мен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...