16.10.2021 г., 11:44

Забрави този остров

1.2K 4 15

Забравѝ този остров, защото умират

всички птици, които изпратил си там!

Всички нежни тайфуни сърцата си спират

и превръщат го в свой жертвен храм.

 

Не сънувай морета, които поглъщат

твоите кораби, лодки и шхуни....

И писмата в бутилки се връщат

с непрочетени – твоите думи.

 

Оставѝ всички лунни пътеки да гаснат,

непребродени в есенни нощи...

Оставѝ всяка рана от студ да зарасне,

не поглеждай във празната поща!

 

Но помнѝ, че си имаш пристанище!

И след всичките тъжни крушения

малко зрънце живот е останало

и покълва за ново спасение!

                                                  

                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Как съм пропуснала такова хубаво стихотворение! Насладих се! Обичам всеотдайността в любовта!
  • Всичко си е на мястото тук и като съдържание и като форма. Препоръчвам на някои съветници, играещи ролята на доброжелатели и оценяващи с не знам си колко звездички да бъдат по-смирени.
  • И ново начало...чувствата имат къса памет за несполуките.
    Прочетох стиха в бутилката и го харесах,много.
  • Благодаря, момичета! И на теб също, Дани!
  • Успех и от мен!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....