Забравих...
Забравих света огромен
забравих всичко около мен.
Забравих да се радвам на живота.
забравих и живея ден за ден.
Едничък спомен ми остана
спомена за твоето лице
Но ето че и той потъва във мъглата
бяга от моето сърце.
И продължавам аз да влача
тез окови от осъдена любов.
Да знам че съм съвсем виновна
за това че исках да споделим един живот.
Дали мечтата ми ще остане само блян,
Дали въобще ще намеря сили да живея
Дали някога ще те забравя....
Или цял живот за щастие ще копнея....
забравих всичко около мен.
Забравих да се радвам на живота.
забравих и живея ден за ден.
Едничък спомен ми остана
спомена за твоето лице
Но ето че и той потъва във мъглата
бяга от моето сърце.
И продължавам аз да влача
тез окови от осъдена любов.
Да знам че съм съвсем виновна
за това че исках да споделим един живот.
Дали мечтата ми ще остане само блян,
Дали въобще ще намеря сили да живея
Дали някога ще те забравя....
Или цял живот за щастие ще копнея....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Биляна Радоева Все права защищены
