Забравих те
Компасът ми не иска да те търси.
Стрелките се обърнаха наопаки.
Пред мене хоризонтите са къси.
Разхвърляни навсякъде - посоките.
Платната ми утихнаха безветрени.
Преляха и безумни океаните.
А думите изхвърлих неизречени
на дъното - примамка за пираните.
Издигнах самотата си за мачта
и знаме си измислих. За победа.
Пресъхнаха очите ми. Не плача.
Забравих те. Отдавна те погребах.
Стрелките се обърнаха наопаки.
Пред мене хоризонтите са къси.
Разхвърляни навсякъде - посоките.
Платната ми утихнаха безветрени.
Преляха и безумни океаните.
А думите изхвърлих неизречени
на дъното - примамка за пираните.
Издигнах самотата си за мачта
и знаме си измислих. За победа.
Пресъхнаха очите ми. Не плача.
Забравих те. Отдавна те погребах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
