Забравих те
Компасът ми не иска да те търси.
Стрелките се обърнаха наопаки.
Пред мене хоризонтите са къси.
Разхвърляни навсякъде - посоките.
Платната ми утихнаха безветрени.
Преляха и безумни океаните.
А думите изхвърлих неизречени
на дъното - примамка за пираните.
Издигнах самотата си за мачта
и знаме си измислих. За победа.
Пресъхнаха очите ми. Не плача.
Забравих те. Отдавна те погребах.
Стрелките се обърнаха наопаки.
Пред мене хоризонтите са къси.
Разхвърляни навсякъде - посоките.
Платната ми утихнаха безветрени.
Преляха и безумни океаните.
А думите изхвърлих неизречени
на дъното - примамка за пираните.
Издигнах самотата си за мачта
и знаме си измислих. За победа.
Пресъхнаха очите ми. Не плача.
Забравих те. Отдавна те погребах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
