30 мар. 2010 г., 11:24

Забравих за времето

1.5K 0 2

 

 

 

 

Някак си

просто забравих за времето.

 

Някаква нова вселена

новородена,

в някакво друго измерение,

току-що изплакала,

без всякакво притеснение

от голотата,

забравила за вътреутробното

робство

и самотата,

надникна в моето безвремие

и ме докосна...

 

а после...

не помня...

 

Любовна поезия

с ретроградна амнезия?!

 

Някакво странно

съмнение и

недоказано подозрение

... моята нова вселена

май е

старата -

преродена...

 

Без значение.

Нали е безвремие.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...