30 мар. 2010 г., 11:24

Забравих за времето

1.5K 0 2

 

 

 

 

Някак си

просто забравих за времето.

 

Някаква нова вселена

новородена,

в някакво друго измерение,

току-що изплакала,

без всякакво притеснение

от голотата,

забравила за вътреутробното

робство

и самотата,

надникна в моето безвремие

и ме докосна...

 

а после...

не помня...

 

Любовна поезия

с ретроградна амнезия?!

 

Някакво странно

съмнение и

недоказано подозрение

... моята нова вселена

май е

старата -

преродена...

 

Без значение.

Нали е безвремие.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...