Някак си
просто забравих за времето.
Някаква нова вселена
новородена,
в някакво друго измерение,
току-що изплакала,
без всякакво притеснение
от голотата,
забравила за вътреутробното
робство
и самотата,
надникна в моето безвремие
и ме докосна...
а после...
не помня...
Любовна поезия
с ретроградна амнезия?!
Някакво странно
съмнение и
недоказано подозрение
... моята нова вселена
май е
старата -
преродена...
Без значение.
Нали е безвремие.
© Надя Todos los derechos reservados