30 mar 2010, 11:24

Забравих за времето

1.5K 0 2

 

 

 

 

Някак си

просто забравих за времето.

 

Някаква нова вселена

новородена,

в някакво друго измерение,

току-що изплакала,

без всякакво притеснение

от голотата,

забравила за вътреутробното

робство

и самотата,

надникна в моето безвремие

и ме докосна...

 

а после...

не помня...

 

Любовна поезия

с ретроградна амнезия?!

 

Някакво странно

съмнение и

недоказано подозрение

... моята нова вселена

май е

старата -

преродена...

 

Без значение.

Нали е безвремие.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...