30 mar 2010, 11:24

Забравих за времето

1.5K 0 2

 

 

 

 

Някак си

просто забравих за времето.

 

Някаква нова вселена

новородена,

в някакво друго измерение,

току-що изплакала,

без всякакво притеснение

от голотата,

забравила за вътреутробното

робство

и самотата,

надникна в моето безвремие

и ме докосна...

 

а после...

не помня...

 

Любовна поезия

с ретроградна амнезия?!

 

Някакво странно

съмнение и

недоказано подозрение

... моята нова вселена

май е

старата -

преродена...

 

Без значение.

Нали е безвремие.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...