Някак си
просто забравих за времето.
Някаква нова вселена
новородена,
в някакво друго измерение,
току-що изплакала,
без всякакво притеснение
от голотата,
забравила за вътреутробното
робство
и самотата,
надникна в моето безвремие
и ме докосна...
а после...
не помня...
Любовна поезия
с ретроградна амнезия?!
Някакво странно
съмнение и
недоказано подозрение
... моята нова вселена
май е
старата -
преродена...
Без значение.
Нали е безвремие.
© Надя All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
