30.03.2010 г., 11:24

Забравих за времето

1.5K 0 2

 

 

 

 

Някак си

просто забравих за времето.

 

Някаква нова вселена

новородена,

в някакво друго измерение,

току-що изплакала,

без всякакво притеснение

от голотата,

забравила за вътреутробното

робство

и самотата,

надникна в моето безвремие

и ме докосна...

 

а после...

не помня...

 

Любовна поезия

с ретроградна амнезия?!

 

Някакво странно

съмнение и

недоказано подозрение

... моята нова вселена

май е

старата -

преродена...

 

Без значение.

Нали е безвремие.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...